Името на Атанас Илиев от Пловдив в майсторските ножарски среди се откроява като на човек, постигнал много за кратко време! А това говори красноречиво за неговия талант, енергия и творческа фантазия
„Не правя оръжие за убиване, а авторски аксесоари за ежедневието и свободното време“
В нова поредица Под тепето ви запознава с хората, които създават във времената на повсеместна световна криза. Творците в ерата на Сovid-19 са сред нас, те ходят по улиците на древния и вечен град и както са казвали дедите ни „не седят мирни“. Представяме ви немирниците, сътворяващи красота в период на локдаун.
Първият портрет бе за Плетените фантазии на един журналист – Веселина Божилова и нейните кукли, след нея ви показахме Сашо от Караджово, който плете кошници на древния римски път в сърцето на града. Последва един самобитен творец Георги Замов, който възражда сарашкия занаят, като го превръща в модерно изкуство. Във видео интервю ви срещнахме с Димитра Лефтерова – фотографинята с особен филтър в окото за Пловдив. И както тя е свързана с куклите на Веси, така и следващият „немирник“ идва от познанството ни с Георги. Представя ме ви Атанас Илиев, който превръща ножове в бижута – уникати.
Замисляли ли сте се някога, как бихте се справили, ако нямате в къщи нож? Съвременният човек до такава степен е свикнал в ежедневието с този инструмент, че го приема за даденост. Той е там- на една ръка разстояние във всяка кухня, във всеки дом и се различава само по форма, предназначение и дръжка. А за много хора дори тези отлики нямат никакво значение.
Името на Атанас Илиев от Пловдив в майсторските ножарски среди се откроява като на човек, постигнал много за кратко време! А това говори красноречиво за неговия талант, енергия и творческа фантазия.
По време на срещата ни говори с любов за материалите, които използва – за метала и дървото, за приятеля, който изработва каниите. Разказва истини и легенди за дамасковата стомана. Познава хора от цял свят, които се занимават с това и издирва суровини зад граница, за да гарантира уникалност и най-високо качество. И държи да се знае, че не прави оръжия за убиване, а авторски аксесоари за ежедневието и свободното време.
От кога се занимаваш с това?
По-сериозно от 7 години.
А как започна?
Е, като малък съм си дялкал мечове от дъски. Всъщност, купих си едно парче метал с идеята да направя нож за себе си. Така разбрах, че ми се отдава. Реших да пробвам и се получи. Честно казано, не съм гледал от никъде. Започна първо като хоби. По цял ден държа нож, дори и на работата, а след това в работилницата ми. Хладното оръжие е страст, а за мен вече е нещо като фетиш. Постепенно превръщам хобито си в професия.
Къде ги правиш?
Имам си работилница. Не е в къщи. Работа с метал изисква специално помещение. Не смесвам работата с дома.
Колко време ти отне да я оборудваш?
Все още я оборудвам. Никога не можеш да спреш в този занаят, инструментите са много важни за крайния резултат. Винаги искам нови и нови неща. Постоянно се ъпдейтвам, както се казва.
Технологиите позволяват избор на добри и качествени материали. Използвам съвременни и дамаски стомани. Търся екзотични и уникални материали за дръжките, които да придадат допълнително цвят и колорит на ножовете.
Поръчвам специално дърво за дръжки. Изключително много харесвам работата на един украинец – прави уникални неща.
Кой ти помага, срещаш ли разбиране у дома?
Синът ми Божидар прави снимките и видеата за страницата ми във Фейсбук. На него хоби му е фотографията. Предстои му кандидатстване и сега с тренировките и училището няма време да снима, но въпреки това ми помага за представянето на завършените ножове със снимки и клипове.
Какво те вдъхновява?
Това да вземеш едно парче стомана и едно парче дърво и да създадеш нещо красиво, което ще има живот. Започва с някаква идея, която се превръща в реалност. Обичам да експериментирам със съвременни материали.
Кой е бил най-интересния ти експеримент?
За мен е важно ножа да го създам от самото начало до края. Не да взема заготовки да ги сглобя. От парче метал да извая ергономично, удобно, красиво бижу. Не само да си го сложиш на секцията и да му се радваш, а да е като продължение на ръката ти и да е функционално – да върши работа. Художниците му викат „приложно изкуство“.
Как ти се отразява корона кризата?
Основната ми работа е в хранителната индустрия, така че – добре, а що се касае за творческото хоби – има хора, които са спестили пари по време на локдауните. Не са ходили никъде, не са харчели и сега искат да притежават нещо красиво и неповторимо и си поръчват.
Какво стои зад легендата да дадеш монета, когато ти подарят нож?
Когато се подарява нож, задължително се връща монета на този, които ти го подарява, за да си откупиш приятелството, защото според поверието ножът разсича приятелството на две.
Какво означава „Прия“ – авторския ти знак?
Това е реверанс към предците. Произхождаме от племе войни – прабългарите. Когато с Георги Замов започнахме да се занимаваме с това, решихме всички лога да са на глаголица. „Прия“ на старобългарски означава приятел. Например има много ножоправци скандинавци, които слагат техните руни по ножовете. С използването на глаголицата ние почитаме българската история.
Още от сътвореното от ръцете на Наско вижте в страницата му в социалната мрежа Facebook – Priya custom knives.
